В центъра на Крайова, в същия двор със седалището на Окръжната библиотека „Александру и Аристия Аман“, се намира къщата, в която е живяла поетесата Елена Фараго, блестящ представител на румънската литература и културния живот на Крайова.
Назначен за директор на фондация „Александру и Аристия Аман“ през септември 1921 г., поетът ръководи съдбите на този културен център в продължение на повече от три десетилетия, като прави особен принос по отношение на организацията и функционирането на библиотеката, подреждането на книгите и воденето на точна отчетност за подреждането на публикациите по библиотечните рафтове, както и попълването на колекциите чрез придобивания и дарения.
След като поема управлението на фондацията, поетесата се премества в къщата, която, според завещанието на Аристия Аман, може да служи за жилище на библиотечния и музейния персонал. Тук тя живее и твори до края на живота си.
Паметната къща съхранява книги, документи, снимки, писма, мебели и други предмети, принадлежали на поетесата и нейното семейство.
От живота на поета
Тя е родена на 29 март в Бърлад. Потомка на стар род от гръцки произход (Томаиде по майка си, Паксимаде по баща си), тя е второто от седем деца на Анастасия и Франсиск Паксимаде.
Те посещават начално училище и два класа от средното училище в Бърлад, в пансионите „Варлаам“ и „Друе“.
Между 1884 и 1890 г. семейство Паксимаде претърпява много трудности. Три от седемте деца умират, а през 1890 г., когато Елена е на 12 години, майка ѝ умира. Заедно с баща си и тримата си братя, Елена се опитва да се справи с трудностите на живота. Но съдбата ще я удари за втори път. През януари 1895 г. баща ѝ се разболява и след две седмици агония умира в ръцете ѝ.
През 1896 г., тежко болна, тя е приета в болница „Колцеа“ в Букурещ. По време на възстановяването си живее с по-големия си брат Ернест, който се е установил в Букурещ. Възстановявайки се от болестта си, тя започва работа в дома на Г. Пану – журналист и политик. Там се запознава с нашия велик драматург И. Л. Караджале, който, след като научава историята на живота ѝ, възкликва: „живот на роман, сюжет на драма“.
В продължение на две години Елена е гувернантка на децата на Караджале. В интервю за списание „Рампа“ през 1927 г. поетесата признава: „това бяха най-красивите години на младостта ми“. В дома на писателката бъдещата поетеса се запознава с Ал. Влахуца и Г. Ранети.
Докато посещава Социалистическия кръг, тя среща Франсиск Фараго – икономист – за когото ще се омъжи. През 1905 г. Франсиск Фараго е назначен за директор на Banca Populare в Крайова. Поетесата се установява в Цитаделата Банией, където ще остане до края на живота си.
Семейни снимки
Елена Фараго; съпругът на поетесата, Франсиск Фараго, с децата им; децата на поетесата: Кока и Михнеа; Елена Фараго с дъщеря си.
От творчеството на поета
Елена Фараго започва да пише още в много ранна възраст.
Елена Фараго дебютира в литературата си през 1898 г. с репортаж, който подписва с псевдонима Фатма.
По настояване на Николае Йорга, негов голям приятел, той публикува първото си стихотворение през 1902 г. във вестник „Ромъния Мунчитоаре“.
По настояване на Николае Йорга, той публикува първия си стихосбирка, озаглавена „Versuri“, през 1906 г. в издателство „Luceafărul“ в Будапеща, която е добре приета от литературните критици.
След това дойдоха томовете:
Шепот от сенките (1908),
Свободни преводи (1908),
От мистерията на старите кръстопътища (1913),
Шепот на здрача (1920),
Избрани стихотворения (1924),
Не съм преклонил колене (1926),
Стихотворения (1937).
Книги за деца
Пише детска литература, като повечето томове са в стихове: „За деца“ (I, 1913; II, 1920), „Деца“ (1913), „От торбата на Дядо Коледа“ (1920), „Бобочица“ (1921), „Да не плачем“ (1921), „Да бъдем добри“ (1922, проза), „Дневникът на една котка“ (1924, проза), „В лястовиче гнездо“ (1925, проза), „Той кудкудяка дървено яйце“ (1943), „В една коледна нощ“ (1944), „4 пакостливи чревоугодника“ (1944) и др.
Името на Елена Фараго присъства в престижните издания на времето: Литературни разговори, Sămănătorul, Ramuri, Revista noastră, Neamul Țrămânesc literare, Viața Șrămânească, Arhivele Olteniai, Cosânzeana и др.
Основава в Крайова, заедно с И.Б. Georgescu, C. Gerota, I. Dongorozi, C.D. Fortunescu, забележително литературно списание Năzuința (1922–1925), на което сътрудничат: Simion Mehedinți, Ion Barbu, Perpessicius, Victor Eftimiu, Camil Petrescu, Mihail Dragomirescu.
За по-младото поколение той покровителства „Prietenul Copiilor“ (1943–1946), образователно списание за деца и младежи.
Лауреат на Румънската академия с наградата „Адамачи“ за томовете „Шепот от сенките“ (1908) и „Свободни преводи“ (1908), след това за томовете „Шепот на здрача“ (1920) и „От торбата на Дядо Коледа“ (1920), с наградата „Нойшоц“ (1927) за „Ziarul unui motan“ (1924), тя получава и Международната награда „Фемина“ (1924), а през 1938 г. и Националната награда за литература, заслужено признание за нейното творчество.
Крал Карол II награждава поета, за литературни заслуги, с медала „Бене Меренти“ от първа степен и с Ордена за културни заслуги – рицар от втора степен.
През 1978 г., по предложение на ЮНЕСКО, поетесата е почетена по случай 100-годишнината от рождението ѝ.
В памет на Елена Фараго, библиотечният персонал организира ежегодно през март програма от културни дейности под заглавието „Дни на Елена Фараго“.
Портрет от В. Велисарат.